Подстраници

Има някой, с когото можеш да говориш

Обади се на тел:
0895 107 905безплатно и в условията на пълна конфиденциалност ще Ви изслуша и отговори на въпросите Ви наш консултант!

Нашите консултанти отговарят на телефона от 15 до 19ч всеки делничен ден.
Вие разбира се можете да ни изберете по всяко друго време и ние ще Ви върнем обаждането, когато наш консултант е свободен на линия.
Можете да оставите съобщение на телефонния секретар или да ни изпратите sms
и ние ще Ви изберем тогава, когато предпочитате, в часовете между 15ч и 19ч всеки делничен ден.

За консултация:
center_insight@abv.bg

Адрес:

гр.София, жк Яворов
ул.Виктор Юго 6

Научете се да се приемате такива, каквито сте

13235749_1233007143390066_951648465_n.jpg

 

Изабел Таубс изследва сложните слоеве на Аз-образа и научава, че ние трябва да приемем себе си такива, каквито сме.

Отношението, което имаме към нашето тяло, се променя постоянно между любов, отхвърляне и приемане. Всяка сутрин, когато се погледнем в огледалото, ние виждаме нещо различно. Ако сме имали нощ на нежни ласки с любовник, ние може да видим желано тяло. След лош сън огледалото е безмилостно - торбички, бръчки, лоша кожа...

Отношението ни със собственото ни отражение е разкъсвано от несигурност. Един критичен поглед може да ни накара да се чувстваме като непривлекателно петно, докато съблазнителната усмивка може да ни успокои и да предизвика скок в стъпките ни.

"Ние отдаваме огромно значение на външния си вид," казва психотерапевта Дидие Прейдс, "но е невъзможно да видим себе си като цяло. Нашата визия за себе си е неизбежно фрагментирана." Ето защо ние се подлагаме на безпощадни прегледи, в които всяка част от тялото се разглежда внимателно и се съди като отделна единица: "Харесвам раменете си, но не и бедрата, стомахът ми е наред, но дупето ми е ужасно".

"Няма такова нещо като тяло, което може да бъде просто", казва Сузи Орбах, в книгата си “Тела”. Орбах, автор на творбата “Пълнотата е феминистки проблем”, изследва как съдим телата си по външни стандарти по начин, който прави връзката ни с тях разкъсвана от недоволство. "Маскирани като грижа, загриженост за здравето или морално усилие, почти всеки има риторика около опита да направи точното нещо за тялото си, от която се разкрива загриженост, че тялото не е наред, тъй като го има и това, че то е подходящо, наистина подходящо, фокусира се за нашето общо неразположение, аспирация и енергия."

Нашата нетърпимост на това, което възприемаме като несъвършенства, е отчасти причинено от желанието за по-тънко, стегнато тяло, но това със сигурност не е цялата история. Отношението с телата ни е изпълнено с трудности, тъй като образа, който имаме за себе си, обикновено няма никаква връзка с действителността. "На 16 се чувствах като кльощава малка никоя", казва Хелън, 52. "Това е основно, защото майка ми постоянно ми казваше, че съм това. Тогава, точно преди да замина за първата си почивка сама, баща ми ми каза: "Внимавай за момчетата! Красиво момиче като теб – те няма да те оставят на мира!Бях удивена. След това започнах да виждам себе си по различен начин. И естествено се хвърлих в ръцете на първото момче, което ми обръщаше внимание. Когато погледна назад към снимки от този период, мога да видя, че всъщност бях красива, а не трагичен скелет, както майка ми винаги е твърдяла."

Някои страдат от анорексия, виждайки себе си като огромни, въпреки че те са като скелети, а други страдат от телесна дисморфия, постоянно откривайки нови чудовищни неща, които само те могат да видят. Какъв е демонът, който доминира начина, по който възприемаме себе си и отношенията с телата ни? Фройд го нарича "его-идеал" и неговата роля е да управлява отношенията ни с всичко, което бихме искали да бъдем и правим. Ние обичаме себе си според това как се измерваме до нашия идеал за съвършенство.

Колкото по-високо вдигаме летвата, толкова по-голям е рискът, че ще се чувстваме разочаровани. Някои с безкомпромисен его-идеал са убедени, че за да бъдат прекрасни, трябва да изглеждат като супермодели, така че е неизбежно това, че се чувстват непривлекателни. Юношите могат да бъдат склонни към анорексия и животът им ще бъде прекъсван от дълги периоди на спазване на диети. Орбах посочва, че сравняването на телата ни с идеала, прави по-вероятно да се окаже недостатъчно, а дори и да се разболеем.

"Докато ние искаме повече взискателност и имаме високи очаквания за това, което слабото, здраво и красиво тяло може да ни донесе, има увеличаване на симптомите, от сексуално незадоволяване до хранителни проблеми и страх от остаряване," казва тя. Ако имахме добри отношения с нашето семейство още от началото, ние можехме да развием его-идеал, който да е толкова гъвкав и прощаващ, че нямаше да бъдем обсебени от това, което ни липсва. Ние можехме да разберем например, че големият нос не ни прави достойни за презрение или, че ние може да бъдем добри хора, без да е необходимо да бъдем център на внимание. Нашият его-идеал се основава на възприятието на нашите родители за нас, техните искания и техните надежди.

"Майка ми ме боготвори," казва Майкъл, 55. "в очите й бях най-красивото момче на света. Дори, ако в действителност не съм гръцки бог, аз никога не съм се съмнявал в привлекателността сиНаскоро се ожених за красива жена, 20 години по-млада от мен".

"Някои с далеч от перфектно телосложение, които са се почувствали утвърдени по време на детството си, все още могат да се чувстват уверени в техния външен вид," казва Прейдс"Това е силата на любовта." Ако бяхме заобиколени от любов като деца, щеше ли самочувствието ни да бъде подсигурено за цял живот? Това би било твърде просто. Един баща, разочарован от това, че дъщеря му вече не е най-очарователното малко нещо, което тя е била на 10 години, може да го накара да се отнася към нея по-хладнокръвно и в резултат тя може да започне да си мисли, че е станала отблъскваща. Една майка, изплашена от собственото си стареене, е изпълнена с несигурност и може да бъде също толкова разрушителна.

"Майка ми беше толкова разтревожена за остаряването, че не можа да се справи с моето израстване," спомня си Мария, 39. "Всеки път, когато ми правеше комплимент, тя веднага го подкопаваше така, че казваше нещо като:"Имаш хубави крака, но на вашата възраст, моите бяха по-тънки". Тя не можеше да се сдържи. Може би затова аз нямам доверие в собственото си тяло."

Но както съзнателните емоции, като любов и омраза, така и подсъзнателните желания могат да бъдат много силни. "Ако са очаквали син, но имат дъщеря, родителите ще бъдат разочаровани, макар и подсъзнателно. Дори ако те дават купища от любов към тяхното малко момиче, тя няма да може да избегне мисълта, че тялото й е неадекватно," казва психоаналитик Фронсоаз Дюпен.

Много често проблемите, които имаме с нашия образ за себе си, са резултат от семеен конфликт. Ние може да пораснем, мразейки особеностите, които ни свързват с едно семейство, от което предпочитаме да се отречем. Но по същата логика можем да се гордеем с ужасния носа, защото той ни напомня за нашият обожаван дядо."Други деца, които са го използвали, за да ме дразнят за моята "маймунска уста,” казва Марион, 38,"но никога не съм имала комплект, защото баща ми винаги ще каже, "Те са просто глупави; големите устни са красиви.”

Нежните думи, които, обаче, рядко се предлагат, са от ключово значение за преодоляване на тормоза или отхвърлянето. Но какво можем да направим, когато се чувстваме като че ли положителните думи никога не са ни били казани? Има терапии, които да ни помогнат да приемем себе си. "Дори и тези, които са убедени, че те самите не се обичат изобщо, ще имат една малка част от любовта към себе си. Винаги е възможно да се гради върху това," казва Прейдс. "По всяко време, ние имаме избор между това дали да потънем още повече в омразата към себе си или да си наложим да сграбчем механизмите за безопасност, които психиката ни предлага."

 

Източник: https://www.psychologies.co.uk/self/accept-yourself.html

Превод: Мариета Рускова