Подстраници

Има някой, с когото можеш да говориш

Обади се на тел:
0895 107 905безплатно и в условията на пълна конфиденциалност ще Ви изслуша и отговори на въпросите Ви наш консултант!

Нашите консултанти отговарят на телефона от 15 до 19ч всеки делничен ден.
Вие разбира се можете да ни изберете по всяко друго време и ние ще Ви върнем обаждането, когато наш консултант е свободен на линия.
Можете да оставите съобщение на телефонния секретар или да ни изпратите sms
и ние ще Ви изберем тогава, когато предпочитате, в часовете между 15ч и 19ч всеки делничен ден.

За консултация:
center_insight@abv.bg

Адрес:

гр.София, жк Яворов
ул.Виктор Юго 6

От една майка

iStock_000032679944red.jpg

Аз съм една майка, която би искала да сподели история си, за да може да даде надежда и вдъхновение за други родители. Ние преживяхме няколко години в опасения за нашето дете и особено като се има предвид размера на тренировките и хранителните навици. В допълнение също социалното оттегляне в период от живота, в който почти се очаква обратното.

На първо място ние получихме помощ и съвети от ROS. Дъщеря ни не беше готова за това, но отиде на консултация заради нас. Въпреки, че тя не беше толкова податлива на помощ, ние мислихме, че може би е започнал мисловния процес. Имахме най-малко като родители съвети и подкрепа, за да й помогнем по пътя.

Следващата стъпка беше посещението при лекар, когато менструация й спря и тя беше истински притеснена за себе си. След четири посещения при лекар, тя нямаше да отиде повече там, тъй като лекарят се фокусираше повече медицински и по-малко като човек. Получихме препоръка от доктора и преди година приключи със семейната терапия в отделението за хранителни разстройства в Хауклънд.

Дори си мислех, че хората с хранителни разстройства най-вече са имали нещо травматично. Или, че те са имали нестабилно детство, вероятно са били обект на тормоз заради проблеми с теглото. Малцинството получават хранително разстройство на тази основа, днес по-голямата част мисля, са хора, които се чувстват неадекватно или по някакъв начин никога не са достатъчно добри в собствените си очи.

Аз дори чух от психолог, който е експерт по хранителни разстройства да казва, че всеки може да получи хранително разстройство. И в общи линии мисля, че това е правилно, когато всички хора преминаваме през фази от живота, в които сме по-уязвими или имаме по-ниско самочувствие, отколкото в други фази. Това може да има общо със зрялостта или измененията в живота като цяло. Но лични качества като уязвимост, перфекционизъм и воля могат да помогнат да се поддържа и развива хранителното разстройство.

Отключващото нещо обикновено ще бъде също желанието да бъдат по-слаби, да имат по-гладък стомах, плочки или друга форма на идеала за тяло.

И тогава стигаме до въпроса, върху който съм размишлявала толкова много пъти. Защо точно на нашите деца? Какво можем да направим по-различно, за да предотвратим това да се случи?

Но отговорът, който установихме е, че ние всъщност не сме можели да направим толкова много от или за това. Нашите деца са израснали в една безопасна среда без прекалено много фокусиране върху тялото и са получили много любов. Със сигурност има неща, които сме можели да направим по-добре или по различен начин в отглеждането, но ние сме дали най-доброто от себе си и основата за нея сме изградил така, че да е достатъчно здрава, за да може да й помогне в борбата да се възстанови напълно.

За болест хранителното разстройство е хаотично и както виждаме то е такова заболяване, което прави точно това. Родителите и братя, и сестри ще бъдат безценна подкрепа за детето и ще гарантират, че то получава най-доброто проследяване и лечение.

Нашите деца са най-скъпото нещо, което имаме, за които майката или бащата биха се разменили с готовност с детето, ако беше възможно.

Дъщеря ни е на път да се възстанови напълно. Хранителното разстройство не е хронично заболяване и статистически погледнато, тя има възможностите да успее.

Надявам се хората, които имат хранително разстройства да успеят по-добре да покажат уязвимостта си и да не се крият зад една успешна фасада.

Вярвам, че тези, които се осмеляват, ще се изненадат, че техните семейства, приятели, училище или работа, нямат толкова високи очаквания за страданието, колкото те самите смятат.

 

Текст: Eva Holmefjord 
статия е публикувана преди това в ROSInfo

http://www.nettros.no/aktuelt/framamma/

 

Превод: Мариета Рускова