Подстраници

Има някой, с когото можеш да говориш

Обади се на тел:
0895 107 905безплатно и в условията на пълна конфиденциалност ще Ви изслуша и отговори на въпросите Ви наш консултант!

Нашите консултанти отговарят на телефона от 15 до 19ч всеки делничен ден.
Вие разбира се можете да ни изберете по всяко друго време и ние ще Ви върнем обаждането, когато наш консултант е свободен на линия.
Можете да оставите съобщение на телефонния секретар или да ни изпратите sms
и ние ще Ви изберем тогава, когато предпочитате, в часовете между 15ч и 19ч всеки делничен ден.

За консултация:
center_insight@abv.bg

Адрес:

гр.София, жк Яворов
ул.Виктор Юго 6

Съвети към родителите, дадени от психолог

Няма по тежко страдание от това детето ти да е болно и в същото време да се чувстваш безсилен да помогнеш. Анорексията и булимията не са заболяване на индивида. При тях страда цялото семейство. Затова не само болните а и родителите, на момичетата и момчетата, болни от анорексия и булимия, особено майките, се нуждаят от подкрепа и съвети.

Ето и най-честите периоди, през които се преминава и съвети как да ги преодолеете:

„Срамувам се да кажа, че дъщеря ми/синът ми са болни”

Честото теглене на кантара понякога поражда въпроси, свързани с анорексията.

Трудно е да признаеш, че такова добро и сочено за пример дете, всъщност има сериозен проблем. Повечето родители изпадат в позицията да прикриват болестта и късно признават белезите и. Често дори, виждайки анорексията и булимията, са склонни да загърбват случващото се с идеята, че нещата ще се оправят от само себе си. Така се губи ценно време.

Анорексия и булимия са в топ 3 на най-трудно лечимите заболявания в световен план. От огромно значение за лечението е болестта да бъде хваната още в началото. Няма от какво да се срамувате! В България всяка 5 жена е с анорексия или булимия. Общият брой на регистрираните момичета е 200 хиляди, а поради липса на точни данни се говори, че те са много повече.

Това е болест на перфектните, на интелигентните, на чувствителните към живота. Така, че няма от какво да се срамувате! Ако забележите белезите и, потърсете помощ веднага! Това може да е от решаващо значение. Ако ви е страх ,как ще реагират познатите ви, не забравяйте: Тези, които ще ви се присмеят или ще реагират неадекватно, разбирайки за това, което се случва в семейството ви, няма да дойдат да ви спасят по-късно!

„Дъщеря ми, синът ми не искат да се лекуват!”

Има етапи в болестта, в които каквото и да правите, те ще отказват лечение. Това е в началото, докато са силни и си вярват. Анорексиците и булимиците са доста инатливи. Тогава и да говорите и да се молите и да викате – полза няма.

Рано или късно, обаче идват и другите моменти, в които осъзнават, че не живеят добре, че стават все по-зле, че се затварят, че ги е страх. Тогава ще видите сълзи, крясъци, плач по калъфката, наведена надолу глава, тъга.

Следете за тези моменти, това са моментите, в които чрез един емоционално отворен разговор идеята за лечение може да бъде приета.

Започнете с : Как си? Усещам те тъжен/а…обезпокоен/а…. ( или нещо друго, което усещате…). това са отварящи фрази.

Когато отворите разговора, е важно да:

Изслушате страховете им с разбиране и любов. Без да ги прекъсвате.

Да се опитате да усетите болката им и да им покажете, че сте дотях- с прегръдка, с добра дума, с погалване, с докосване на ръката, ако те позволят.

Да споделите и собствените си тревоги и болка, по най-искрения за вас начин, без да обвинявате.

Да кажете, че тя/ той е важен за вас и сте готови да помогнете, за да излезе от това състояние.

Да споделите, какво сте прочели, кого сте открили.

Да въвлечете детето в избора на специалист.Този, на когото то иска да каже болката си. Защото е важно не само човека да е знаещ, но да се изгради мост на доверие между клиент и терапевт.

„Какво да правя? Тревожа се, че ще умре, карам се, паникьосвам се, чувствам се толкова слаба понякога.”

Да, самата вие минавате през собствените си страхове. Паниката, натиска, карането, манипулирането, заплахите, хистериите няма да решат проблема.

Намерете човек, който да ви подкрепя, когато сте слаби и безсилни. За вас е важно да има с кого да споделяте, за да издържите трудните периоди.

Не се притеснявайте, че ако покажете истинските си чувства пред детето, то ще се разболее повече. Напротив, можете да кажете какво ви е, но без да изисквате от него да прави нещо- само като човек с друг човек. Така има голяма вероятност, да отоврите емоционален мост, който дълго време не е присъствал в живота и на двамата ви. Вашето споделяне, може да предизвика, желание за споделяне и у другия. Може да започне така…

„Знам, че ти е трудно, но ми е толкова трудно и на мен да гледам това…. и да не мога да направя нищо. Не знам какво да правя…Кажи ми…”

„Обичам те … и знай, че макар и понякога да греша…Да съм несправедлива…да не мога да те разбера….Аз се опитвам, да бъда до теб……”

„Искам да ти помогна… Кажи ми как…?”

„Щастлива ли си? Лошо ли ти е? Сама ли си? Как си? Толкова ми е трудно да разбера, какво се случва в сърцето ти…Искам да ти помогна…Искам да бъда до теб….”

Не се страхувайте да споделите страха си от смъртта, наблюденията си за поведението на болния.

Най – важното е да разберете. Вашата цел не трябва да е, да сте лечителя на дъщеря ви или на сина ви. Вашата цел е да „пробудите” дъщеря ви или сина ви, за да могат да пожелаят лечение.